Специално за всички любители на античната традиция, интересуващи се от вавилонска астрология, сме подготвили поредица от кратки уводни статии, посветени на седемте планети в древна Месопотамия. Днес ще поговорим за Сатурн Шамаш и неговата роля в античната митология и астрология в региона на Близкия Изток. Този цикъл от статии включва синтез на информация, която може да се почерпи свободно от чуждестранни източници, но човек трябва да владее чужди езици, да умее да търси и да иска да чете.

В древните шумеро-вавилонски текстове Сатурн Шамаш е бил известен с името (udu.idim).sag.uš, както и kajamânu на акадски, тоест ”неподвижният”. Също така са го наричали ”нощно слънце”, затова в някои текстове Сатурн фигурира и като Шамаш, макар че традиционно това е било името на Слънцето. Интересно е да се отбележи, че в много от по-късните алхимични текстове от средновековната епоха Сатурн се нарича ”черно слънце” (sol negro). Според някои учени тази асоциация идва от акадското име на Сатурн, чийто корен е kun, заедно с kittu – ”справедливост, законност”, което е било един от атрибутите на Шамаш. Едно от обясненията, подкрепяни от професор Пингри, е свързано с това, че тайното място на Слънцето залязва, когато изгрява сатурновото тайно място (т.нар. hypsoma – знак на екзалтация). Най-старото споменаване за екзалтациите идва от 7ми век преди Христа, докато асоциативната връзка на Сатурн със Слънцето е по-стара и за нея се споменава в редица записи с небесни знамения (някои са от 13 век преди Христа), където Сатурн е назован с името Шамаш. В обредни и ритуални текстове Сатурн се споменава като ”звезда на истината и справедливостта”, а съзвездието Везни съответно е ”домът на Шамаш” (неговата екзалтация). За древните вавилонци екзалтациите са били много по-специални места в сравнение с домицилите (обители) на планетите. По-нататък Сатурн се идентифицира с Нинурта, макар че с това божествено име понякога фигурира и Меркурий (Набу – за него имаме отделна публикация в нашата страница). Също така древните са наричали Сатурн ”черна/тъмна звезда” (ето откъде идва ”черното слънце” в средновековната алхимия). Божеството Нинурта е представено като ”светлината на небето и земята, която осветява покоите на Апсу”.

Когато Сатурн се е намирал близо до някоя звезда (или планета), се е казвало, че тя носи черна диадема. Това често се споменава във връзка с Венера (Ищар), съзвездието Волопас и Луната. В редица омени се разглеждат съвпадите на Сатурн с Луната, когато той се намира в халото на нощното светило. Наред с това Меркурий също има връзка със Сатурн. В по-късната астрология Сатурн фигурира като една от злотворните планети, както и в редица неастрологични текстове. Така например един от списъците с боговете на размириците започва с Везни, Сатурн и Меркурий. Впоследствие Сатурн и Меркурий стават триплицитетни управители на въздушния тригон. Но според някои източници първоначално въздушният тригон се е управлявал само от Сатурн (вавилонска версия). Тук е интересно да се отбележи, че Везни са тайното място (екзалтация) на Сатурн и по-конкретно близо до градусите на неподвижната звезда Зубен Алгенуби в щипките на Скорпиона, чиято сидерална позиция се пада много близо до градуса на екзалтация на Сатурн, който впоследствие се е наложил в елинистичната астрология. По всяка вероятност екзалтациите, които идват още от вавилонската астрология, първоначално са били обвързани с позициите на някои неподвижни звезди, поне някои от тях (например Луната има ”тайно място” в Плеядите).

Сатурн също така е бил наричан ”звездата на царя”, тъй като се е свързвал с Шамаш – Слънцето. В някои астрологични знамения Сатурн носи и благоприятни влияния, така например се казва, че първата поява на Сатурн носи добро за царя, но немалко текстове, където се споменава за злотворното му влияние, не са били запазени, за да могат да бъдат разчетени и анализирани от историци и лингвисти.