През кратките летни нощи над хоризонта по северни географски ширини бавно изгрява едно от най-мистичните (според нашите представи) зодиакални съзвездия – съзвездието Скорпион. Главна звезда тук е оранжевият Антарес – звезда със странно име. В основата на това име е залегнало  наименование на планета и, по-точно, името на гръцкия бог на войната – Арес, който при елините винаги се е свързвал с кървавочервената планета Марс. И само римляните по-късно са наложили в света това име на планетата – Марс, което също идва от името на техния бог на войната.

По средни северни географски ширини съзвездието Скорпион не изгрява напълно. На географската ширина, която отговаря на Москва (и повечето други руски градове) се вижда само горната част – “Щипките на Скорпиона”. А дългата опашка с отровното жило (където е разположена двойка звезди – “Котешки очи”) може да се види само в субтропиците и още по на юг.

За радост Антарес се намира недалеч от щипките. И макар че понастоящем ние го наричаме именно “Анти-Марс”, ако се направи буквален превод на името, понеже това наименование е възникнало в резултат на хронично объркване: тази звезда често е била смятана за червената планета или обратното, тъй като на всеки две години Марс преминава през съзвездието Скорпион. А в древността звездата алфа на Скорпион е имала няколко различни наименования, които по никакъв начин не са били свързани с планети. Арабите, които допринасят за астрономията с повечето известни имена на неподвижни звезди, са я наричали Калб-ал-Акраб («Сърцето на Скорпиона»). В Персия звездата се е наричала Сатевис. В Индия – Джиештха (бел.прев.: има и такава накшатра – лунна стоянка, която е под управление на тази звезда).

Забавно е да се отбележи, че през средните векове италианците са наричали Антарес “Вечерна звезда” – Веспертелино, което създава условия за още едно объркване с планета, но в този случай вече с Венера.

Най-доброто време за наблюдение на Антарес е през втората половина на пролетта и през лятото. През есента Антарес се губи във вечерния здрач и до средата на пролетта отново става недостъпен за наблюдения. Антарес има звезда антипод – червенооранжевата Бетелгейзе, алфа на съзвездието Орион. Според гръцката митология Орион е бил ужилен от Скорпиона и загива от това отровно ухапване. Ала Зевс спасява душата на великия ловец, като я издига на небето във вид на най-бляскаво съзвездие. И за да не могат Орион и Скорпион отново да се срещнат, Скорпионът се настанява в противоположната част на небесната сфера. И в момента, в който изгрява Орион, Скорпионът се скрива под хоризонта. Тези две съзвездия не могат да се видят по едно и също време по северни географски ширини. И двете главни звезди в тези съзвездия, Антарес и Бетелгейзе, никога не са видими в небето по едно и също време. Но тези звезди си приличат.

Червените свръхгиганти, отдалечени от нашето Слънце на 600 светлинни години, са от категорията неправилни или полуправилни променливи звезди, които се намират в последен стадий на своята еволюция, са с толкова огромни размери, че всяка от тези звезди (ако се озове на мястото на нашето Слънце) би погълнала и претопила в своята гореща плазма всички планети, включително и Марс. С помощта на VLT – “много голям телескоп” (който се намира в чилийската пустиня Атакама) астрономите практически синхронично успяват да направят първите си карти на повърхността на Антарес и Бетелгейзе.

През последните две години цялата световна общност на любители астрономи очакваше експлозия на Бетелгейзе. Но засега това не се е случило. И сега никой не знае коя звезда ще избухне първа – Бетелгейзе или Антарес.

Обаче Антарес има спътник, а това го отличава от Бетелгейзе. Поне някаква разлика са открили, в противен случай тези звезди  можеше да се считат за звезди близнаци.

Антарес B има забележим синьозеленикав оттенък и е сложен обект за наблюдения. Разстоянието между звездите е малко под 3 дъгови секунди и яркият Антарес A в повечето случаи засенчва със своята светлина по-слабия Антарес B. Магнитудът на звездите е +1m и +5,5m.

Твърди се, че с любителски телескоп Антарес може да се идентифицира като два отделни обекта, тоест A и B, само при покриване на звездата от лунния диск (така наречената окултация), което понякога се случва. Луната покрива и двата обекта едно след друго, а след това звездите една след друга отново се показват зад лунния диск – с разлика от няколко секунди. Именно по такъв начин е бил открит Антарес B през 1819 година. Но в продължение на 200 години любителските телескопи са станали доста по-големи и качествени. И аз лично добре си спомням, че видях Антарес B без никакви окултации с помощта на телескоп “Мицар” (с диаметър на оптиката 110 мм), без особени затруднения.

Антарес B само изглежда като блед спътник на оранжевочервения гигант. Той самият също е звезда гигант – 7 пъти по-масивна от нашето Слънце, много гореща (температурата на повърхността му е 18 хил. градуса) и с обща светимост, която е почти 3000 пъти е по-силна от Слънцето.

Тази двойка звезди прави една обиколка около общ център на масата в продължение на повече от хиляда години. За двойни звезди това е кратък период на обръщане.

Върху картата на звездното небе Антарес се намира в сектор, в който има голямо изобилие от интересни астрономически обекти. Преминаващият тук Млечен път е най-широк и сияен – и в това няма нищо чудно, тъй като именно в тази посока се намира центърът на нашата Галактика, скрит зад тъмни облаци от прах и мъглявини.

Антарес като доста ярка звезда (60 000 пъти по-силна от нашето Слънце) осветява доста голяма мъглявина, в която върви активен процес на образуване на звезди. Още няколко мъглявини, осветявани от други, по-далечни звезди, могат да се открият в същия небесен сектор. Понякога изглежда сякаш мъглявините практически са се слели една с друга. Това е илюзия – всички те се намират на различно разстояние от нас и само техните проекции върху небесната сфера се наслагват една върху друга. Въпреки това тази съвкупност от мъглявини се нарича Мъглявината на Антарес.

Източник: habr.com