Терминът изгорена планета или т.нар. combustion е античен термин, идващ от елинистичната и арабско-персийската астрология. Философската обосновка от елинистичните автори, е че Слънцето отслабва другата планета и взема от нейната същност. Тоест изгорената планета е отслабена – вече до каква степен и какво влияние точно ще окаже зависи от конкретния хороскоп. Различните автори (Абу Машар, Сахл, Уилям Лили и т.н.) дават различно разстояние, на което една планета е изгорена от Слънцето. То варира в рамките на 6-8 градуса, като повечето автори дават 6 градуса. Това разстояние в рамките на 6 градуса се има предвид в двете посоки от Слънцето – ляво и дясно. Когато то е повече от 8 градуса, планетата се счита, че е под лъчите на Слънцето, а когато е на разстояние по-малко от 1 градус от Слънцето (според някои елинистични астролози) или на по-малко разстояние от 16′ (според персийско-арабски астролози и по-късни астролози), се нарича казими или в сърцето на Слънцето. Последните два термина, под лъчите и казими, ще бъдат тема на отделни публикации, защото те имат своите особености и допълнителни условия. Друго важно уточнение е, че тези термини имат връзка и с видимостта на една планета, тоест при съмнения, че все пак планетата може да е видима, се прави проверка с астрономическа програма.