Продължаваме
нашата поредица от статии, посветени на някои от елементите на древната
месопотамска (вавилонска) астрология, а именно за Нергал.
В днешната
ни публикация ще бъде разгледана митологичната и астрологичната символика на
Марс или Нергал, който сменя фаза в близките дни и отново ще стане достъпен за
наблюдения. Повечето астрономически приложения дават първа видимост на 26
ноември 2021 г. Както и друг път сме споменавали, хелиакалната поява на
планетите се е разглеждала като специфично знамение в древната астрология,
наред с други техни фази.
В античната
месопотамска астрология Марс е бил богът на подземния свят и е носил злокобна
символика. За този негов нрав говорят редица имена, с които Марс е бил известен
в месопотамската култура, такива като: šanûmma – различен, в смисъл на враждебен, nakru – враг, sarru – лъжец, lemnu – зъл, ahû – чужд. Тук се проследява
отчетлив паралел със значенията му, които са били почти идентични, и в древната
ведическа (индийска) астрология, и в елинистичната (гръцка) астрология. Прави
впечатление, че в античността чужди елементи, които не принадлежат на дадена
система или общност, са били възприемани като враждебни, съответно техни
естествени сигнификатори са били планети злосторници. Други имена на Марс в
месопотамската митология са свързани с неговия червеникав цвят. Едно от
най-често срещаните му имена в астрологичен контекст, с неизвестна етимология,
е било salbatânu. Това име се обяснява като kakkab lâ minâti, което буквално означава
”звезда, която трудно се изчислява”, или като muštabarrû mûtânu – ”постоянен предвестник на
беди”. В митологията той се асоциира с Нергал – богът на подземния свят, и
неговата поява в небето е била неблагоприятен омен в тогавашни времена. Марс се
е свързвал с разрушения, войни и епидемии. В древните месопотамски текстове за
него се казва следното: ”Ти се издигаш в чистото небе, стоиш високо, заедно със
Син (Луната) в небето ти виждаш и следиш за всичко.”
Яркостта на
Марс силно варира: обикновено силната му яркост е била злотворно знамение, а
слабата му светлина е била добро знамение. Когато свети ярко в небето, Марс
вещае война и смърт за хора и животни, а когато светлината му е слаба, това
вещае изобилие и плодородие.
Марс се е разглеждал
като ”червената планета” (udu.idim sa), и когато той се е назовавал с
това име, той е носил просперитет на хората, но също така се е свързвал с
масови епидемии на чума в злотворния си аспект. Венера се е считала за червена,
ако Марс стои близо до нея; в други текстове Марс е представен като ”жълта
диадема на Венера”.
Редица
знамения, свързани с хелиакалните фази на Марс и с неговите съвпади с други
планети, са се разглеждали като предвестници на едни или други събития в живота
на страната и нейния народ. Така например съвпадът на Марс със Сатурн, който в
по-късната арабска мунданна астрология става известен като ”средна мутация”,
още в месопотамската култура е носил злотворна символика. Като омени са се
разглеждали и неговите сближавания с по-ярки неподвижни звезди, такива като
Спика и други. Неговият престой в съзвездието Скорпион също е носил негативна
символика и в такъв случай царят е бил съветван да бъде много предпазлив и
внимателен при започване и водене на битки, докато Марс не излезе от Скорпион.
Имало е и подобни омени, свързани с престоя му в съзвездието Овен, както и
знамения, свързани с хелиакалните му фази и периоди на невидимост.
В
митологичния образ на Марс, почитан в месопотамската култура като Нергал, сякаш
са интегрирани в едно цяло два различни негови аспекта, които в по-късната елинистична
астрологична традиция са се разделили на две различни сюжетни линии – войнственият
и коварен бог Арес, от една страна, и тъмният бог Хадес, управляващ подземния
свят, от друга страна. И докато Арес носи войни и кръвопролития горе на земята,
Хадес прибира душите на починалите в царството на сенките, в отвъдното. В
съвременната западна астрология (модерна версия) също е налице такова
разделение – Марс като управител на знака Овен и Плутон като управител на знака
Скорпион.