Продължаваме нашата поредица от статии, посветени на някои от елементите на древната месопотамска (вавилонска) астрология, а именно за Нергал.

В днешната ни публикация ще бъде разгледана митологичната и астрологичната символика на Марс или Нергал, който сменя фаза в близките дни и отново ще стане достъпен за наблюдения. Повечето астрономически приложения дават първа видимост на 26 ноември 2021 г. Както и друг път сме споменавали, хелиакалната поява на планетите се е разглеждала като специфично знамение в древната астрология, наред с други техни фази.

В античната месопотамска астрология Марс е бил богът на подземния свят и е носил злокобна символика. За този негов нрав говорят редица имена, с които Марс е бил известен в месопотамската култура, такива като: šanûmma – различен, в смисъл на враждебен, nakru – враг, sarru – лъжец, lemnu – зъл, ahû – чужд. Тук се проследява отчетлив паралел със значенията му, които са били почти идентични, и в древната ведическа (индийска) астрология, и в елинистичната (гръцка) астрология. Прави впечатление, че в античността чужди елементи, които не принадлежат на дадена система или общност, са били възприемани като враждебни, съответно техни естествени сигнификатори са били планети злосторници. Други имена на Марс в месопотамската митология са свързани с неговия червеникав цвят. Едно от най-често срещаните му имена в астрологичен контекст, с неизвестна етимология, е било salbatânu. Това име се обяснява като kakkab lâ minâti, което буквално означава ”звезда, която трудно се изчислява”, или като muštabarrû mûtânu – ”постоянен предвестник на беди”. В митологията той се асоциира с Нергал – богът на подземния свят, и неговата поява в небето е била неблагоприятен омен в тогавашни времена. Марс се е свързвал с разрушения, войни и епидемии. В древните месопотамски текстове за него се казва следното: ”Ти се издигаш в чистото небе, стоиш високо, заедно със Син (Луната) в небето ти виждаш и следиш за всичко.”

Яркостта на Марс силно варира: обикновено силната му яркост е била злотворно знамение, а слабата му светлина е била добро знамение. Когато свети ярко в небето, Марс вещае война и смърт за хора и животни, а когато светлината му е слаба, това вещае изобилие и плодородие.

Марс се е разглеждал като ”червената планета” (udu.idim sa), и когато той се е назовавал с това име, той е носил просперитет на хората, но също така се е свързвал с масови епидемии на чума в злотворния си аспект. Венера се е считала за червена, ако Марс стои близо до нея; в други текстове Марс е представен като ”жълта диадема на Венера”.

Редица знамения, свързани с хелиакалните фази на Марс и с неговите съвпади с други планети, са се разглеждали като предвестници на едни или други събития в живота на страната и нейния народ. Така например съвпадът на Марс със Сатурн, който в по-късната арабска мунданна астрология става известен като ”средна мутация”, още в месопотамската култура е носил злотворна символика. Като омени са се разглеждали и неговите сближавания с по-ярки неподвижни звезди, такива като Спика и други. Неговият престой в съзвездието Скорпион също е носил негативна символика и в такъв случай царят е бил съветван да бъде много предпазлив и внимателен при започване и водене на битки, докато Марс не излезе от Скорпион. Имало е и подобни омени, свързани с престоя му в съзвездието Овен, както и знамения, свързани с хелиакалните му фази и периоди на невидимост.

В митологичния образ на Марс, почитан в месопотамската култура като Нергал, сякаш са интегрирани в едно цяло два различни негови аспекта, които в по-късната елинистична астрологична традиция са се разделили на две различни сюжетни линии – войнственият и коварен бог Арес, от една страна, и тъмният бог Хадес, управляващ подземния свят, от друга страна. И докато Арес носи войни и кръвопролития горе на земята, Хадес прибира душите на починалите в царството на сенките, в отвъдното. В съвременната западна астрология (модерна версия) също е налице такова разделение – Марс като управител на знака Овен и Плутон като управител на знака Скорпион.