За всички, които се интересуват от антична вавилонска астрология, в тази статия ще споделим малко информация за Меркурий  или Набу и неговата роля в месопотамската култура. Имената му са били udu.idim.gu.ud или само gu.ud, šihtu – ”подскачащият”. Име, което много добре пасва на най-бързо движещата се планета. Също така в древна Месопотамия често са го наричали udu.idim – ”дива овца”. В клинописните записи Мул.Апин Меркурий се е идентифицирал с Нинурта, но от друга страна най-често са го свързвали с Набу. Тъй като Набу е син на Мардук, Меркурий е звезда, която символизира Кралския Син (принц – наследник на короната). Подобно схващане за Меркурий (Будха) като принц в състава на митологичния божествен пантеон има и в древната индийска астрология. Той отговаря за такива качества като дипломация, любознателност, умение да се анализират и съпоставят факти, интелигентност и впечатлителност.

В античната вавилонска култура Набу е бил бог на интелекта, покровител на писарите, писмеността и калиграфията. Също така е бил  писар при Мардук и е изготвял така наречените плочки на съдбите, поради което е имал голямо влияние. Бил е покровител на учените и астролозите, затова се е ползвал с популярност сред интелектуалния елит през нововавилонска епоха, когато древната звездна наука е стигнала своя разцвет.

Когато Меркурий се е наблюдавал с висок магнитуд, това е било добър омен (знамение) за принца, а когато Меркурий се е доближавал до Регулус (mul.lugal – “кралската звезда”), това е било омен, че принцът ще се изправи срещу баща си. Също така Меркурий се е разглеждал и като звезда на Мардук. Преди всичко е бил предвестник на дъждове и наводнения през който месец и да се появи – и като утринна, и като вечерна звезда (в Мул.Апин – само когато се появява през зимата). Но също така е бил омен за смърт, ако изгрее в Думузу или преди (на изток от) Луната. В текстове от неоасирийския период е описан цикълът на Меркурий, но тогава все още неговите хелиакални появи не са се предсказвали с голяма точност.

Богът Набу, с който се свързва Меркурий според древните асиро-вавилонски предания, е бил пазител на плочките с човешките съдби. В античността повечето хора са вярвали в съдбата. Те са смятали, че техният живот е предначертан от божествените сили. И въпреки че хората са притежавали свободна воля и са мислели, че могат да променят събитията, накрая резултатът е бил същият. Боговете позволявали на хората да вземат решения, които ги водели по пътя на предварително начертана съдба. В по-късната гръцка (елинистична) астрология Хермес-Меркурий се превръща в медиатор между света на живите и света на мъртвите, между света на боговете и света на хората. Той не е божество, отговарящо за човешките съдби, но играе важна посредническа роля – вестоносецът на боговете.