За всички,
които се интересуват от антична вавилонска астрология, в тази статия ще
споделим малко информация за Меркурий или Набу и неговата роля в месопотамската
култура. Имената му са били udu.idim.gu.ud или само gu.ud, šihtu –
”подскачащият”. Име, което много добре пасва на най-бързо движещата се планета.
Също така в древна Месопотамия често са го наричали udu.idim – ”дива овца”. В
клинописните записи Мул.Апин Меркурий се е идентифицирал с Нинурта, но от друга
страна най-често са го свързвали с Набу. Тъй като Набу е син на Мардук,
Меркурий е звезда, която символизира Кралския Син (принц – наследник на
короната). Подобно схващане за Меркурий (Будха) като принц в състава на
митологичния божествен пантеон има и в древната индийска астрология. Той
отговаря за такива качества като дипломация, любознателност, умение да се
анализират и съпоставят факти, интелигентност и впечатлителност.
В античната вавилонска култура Набу е бил бог на интелекта, покровител на писарите, писмеността и
калиграфията. Също така е бил писар при Мардук и е изготвял така наречените
плочки на съдбите, поради което е имал голямо влияние. Бил е покровител на учените и астролозите, затова се е ползвал с
популярност сред интелектуалния елит през нововавилонска епоха, когато древната
звездна наука е стигнала своя разцвет.
Когато Меркурий
се е наблюдавал с висок магнитуд, това е било добър омен (знамение) за принца,
а когато Меркурий се е доближавал до Регулус (mul.lugal – “кралската звезда”),
това е било омен, че принцът ще се изправи срещу баща си. Също така Меркурий се
е разглеждал и като звезда на Мардук. Преди всичко е бил предвестник на дъждове
и наводнения през който месец и да се появи – и като утринна, и като вечерна
звезда (в Мул.Апин – само когато се появява през зимата). Но също така е бил
омен за смърт, ако изгрее в Думузу или преди (на изток от) Луната. В текстове
от неоасирийския период е описан цикълът на Меркурий, но тогава все още
неговите хелиакални появи не са се предсказвали с голяма точност.
Богът Набу, с
който се свързва Меркурий според древните асиро-вавилонски предания, е бил
пазител на плочките с човешките съдби. В античността повечето хора са вярвали в
съдбата. Те са смятали, че техният живот е предначертан от божествените сили. И
въпреки че хората са притежавали свободна воля и са мислели, че могат да
променят събитията, накрая резултатът е бил същият. Боговете позволявали на
хората да вземат решения, които ги водели по пътя на предварително начертана
съдба. В по-късната гръцка (елинистична) астрология Хермес-Меркурий се превръща
в медиатор между света на живите и света на мъртвите, между света на боговете и
света на хората. Той не е божество, отговарящо за човешките съдби, но играе
важна посредническа роля – вестоносецът на боговете.