Продължаваме нашата поредица от статии, посветени на античната месопотамска (вавилонска) астрология, която в голяма степен е изградена от митологичен символизъм и се базира върху задължителна наблюдателна практика.

Днес ще поговорим за Венера, която по-нататък през декември 2021 г. ще навлезе в своята ретроградна фаза и до края на годината ще може да се наблюдава като вечерна звезда, не предстои скриване.

Най-много омени (небесни знамения), включени в клинописната поредица Енума Ану Енлил (съкратено ЕАЕ), която се състои от 68 до 70 плочки, са посветени на Венера и нейните фази. Обичайните имена на Венера са били dil–bat и eš-dar, което е означавало ”най-ярката звезда”. В митологията на древна Месопотамия Венера е известна като Ищар. Ищар изгражда небесна триада с божествата Шамаш и Син – Слънцето и Луната. За това се споменава в записите върху някои глинени плочки: след съвещание с Еа, Енлил поверява на Син, Шамаш и Ищар правото да се грижат за реда в небесния свят и това право бива споделено с Ану.

В тази връзка ще отбележим, че Венера Ищар се е идентифицирала с Шамаш по изгрев (Зорница) и с Нинурта по залез (Вечерница). Имало е обаче двойствено разбиране за божеството Шамаш, което едновременно се идентифицира и със Слънцето, и със Сатурн. Другото име на Сатурн е Нинурта. Наричали са го ”звездата на истината и закона”, а знакът Везни (zibanitu) се е наричал ”домът на Шамаш”, макар че домът на Слънцето е в Овен, а Везни са домът на Сатурн. Тук се имат предвид не традиционните домицили на планетите, а техните ”тайни места” – екзалтациите.

В месопотамската митология и астрология Венера е била ”бисексуална” планета, тоест имала е свойството да си променя пола в зависимост от нейната позиция спрямо Слънцето, но тук ще отбележим, че е имало две традиции, които се противопоставят и противоречат една от друга. Това, между другото, не е включено като информация в нито един от тематичните семинари, които бихте могли да посетите в България. Става въпрос за две паралелни традиции на тълкуване на нейните фази.

Според едната традиция Ищар се е смятала за мъжка (и злотворна) като вечерна звезда и за женска (и добротворна) като утринна звезда. А според другата традиция тя е мъжка като утринна звезда и женска като вечерна звезда (тази версия се е наложила във всички по-нататъшни източници, включително и сред преподаващите вавилонска астрология у нас). За тази ”бисексуалност” на Венера се споменава в редица древни артефакти, но е трудно да се направи категорично заключение коя от двете традиции е водеща. Видимостта на Венера се е считала за благоприятно време. Традиционно тя е носила дъждове и плодородие, но нейните съвпади с други планети са били знамения за война или лош късмет за краля. Ако Венера е залязвала хелиакално преди определен момент (има се предвид нейното движение през небесната сфера – месопотамските съзвездия), това е било неблагоприятен омен за народа в страната.

Интересно е също така да се отбележи, че тайните места (екзалтациите) на Венера са били в два знака – Риби и Лъв. Тук може да се направи символичен паралел с нейните фази на Вечерница и Зорница.

Клинописните плочки Енума Ану Енлил показват, че движението и фазите на Венера са се наблюдавали още в ранния етап от развитието на вавилонската астрология, това са най-старите записи. Те включват тълкуване на знамения, свързани с цикъла на Венера, които са се основавали на наблюдения, извършвани още по времето на цар Ammisaduga. През седми век осемгодишният цикъл на Венера вече е бил добре известен, а фазите на първа видимост на Венера са се предсказвали с голяма точност.