Продължаваме нашата поредица от статии,
посветени на античната месопотамска (вавилонска) астрология, която в голяма
степен е изградена от митологичен символизъм и се базира върху задължителна
наблюдателна практика.
Днес ще поговорим за Венера, която по-нататък
през декември 2021 г. ще навлезе в своята ретроградна фаза и до края на
годината ще може да се наблюдава като вечерна звезда, не предстои скриване.
Най-много омени (небесни знамения), включени
в клинописната поредица Енума Ану Енлил (съкратено ЕАЕ), която се състои от 68
до 70 плочки, са посветени на Венера и нейните фази. Обичайните имена на Венера
са били dil–bat и eš-dar, което е
означавало ”най-ярката звезда”. В митологията на древна Месопотамия Венера е
известна като Ищар. Ищар изгражда небесна триада с божествата Шамаш и Син –
Слънцето и Луната. За това се споменава в записите върху някои глинени плочки:
след съвещание с Еа, Енлил поверява на Син, Шамаш и Ищар правото да се грижат
за реда в небесния свят и това право бива споделено с Ану.
В тази връзка ще отбележим, че Венера Ищар се е идентифицирала с Шамаш по изгрев (Зорница) и с Нинурта по залез
(Вечерница). Имало е обаче двойствено разбиране за божеството Шамаш, което
едновременно се идентифицира и със Слънцето, и със Сатурн. Другото име на
Сатурн е Нинурта. Наричали са го ”звездата на истината и закона”, а знакът
Везни (zibanitu) се е наричал ”домът на Шамаш”,
макар че домът на Слънцето е в Овен, а Везни са домът на Сатурн. Тук се имат
предвид не традиционните домицили на планетите, а техните ”тайни места” –
екзалтациите.
В месопотамската митология и астрология
Венера е била ”бисексуална” планета, тоест имала е свойството да си променя
пола в зависимост от нейната позиция спрямо Слънцето, но тук ще отбележим, че е
имало две традиции, които се противопоставят и противоречат една от друга.
Това, между другото, не е включено като информация в нито един от тематичните
семинари, които бихте могли да посетите в България. Става въпрос за две
паралелни традиции на тълкуване на нейните фази.
Според едната традиция Ищар се е смятала за
мъжка (и злотворна) като вечерна звезда и за женска (и добротворна) като
утринна звезда. А според другата традиция тя е мъжка като утринна звезда и
женска като вечерна звезда (тази версия се е наложила във всички по-нататъшни
източници, включително и сред преподаващите вавилонска астрология у нас). За
тази ”бисексуалност” на Венера се споменава в редица древни артефакти, но е
трудно да се направи категорично заключение коя от двете традиции е водеща.
Видимостта на Венера се е считала за благоприятно време. Традиционно тя е
носила дъждове и плодородие, но нейните съвпади с други планети са били
знамения за война или лош късмет за краля. Ако Венера е залязвала хелиакално
преди определен момент (има се предвид нейното движение през небесната сфера –
месопотамските съзвездия), това е било неблагоприятен омен за народа в
страната.
Интересно е също така да се отбележи, че
тайните места (екзалтациите) на Венера са били в два знака – Риби и Лъв. Тук
може да се направи символичен паралел с нейните фази на Вечерница и Зорница.
Клинописните плочки Енума Ану Енлил показват,
че движението и фазите на Венера са се наблюдавали още в ранния етап от
развитието на вавилонската астрология, това са най-старите записи. Те включват
тълкуване на знамения, свързани с цикъла на Венера, които са се основавали на
наблюдения, извършвани още по времето на цар Ammisaduga. През седми век
осемгодишният цикъл на Венера вече е бил добре известен, а фазите на първа
видимост на Венера са се предсказвали с голяма точност.