Парс локус Фортуна в астрологията

Продължаваме да ви запознаваме с афоризми на антични и средновековни астролози. Този път предлагаме на вашето внимание мнение на астролога Абу Машар относно значението на жребия Фортуна.

Още в античната елинистична астрология са се използвали седемте херметични жребия, най-важните сред които са Фортуна и Спирит. За повечето жребии е имало дневна и нощна формула. Птолемей изключва от употреба повечето от тях, като запазва Фортуна. В по-късната астрология, средновековна и ренесансова, жребиите стават известни като ”арабски точки”, макар че по произход не са арабски. Известни са били и в ранната гръцка астрология, и във ведическата (т.нар. сахами на санскрит).

Тук ще обърнем внимание на най-популярния жребий – Фортуна или, както го наричат повечето съвременни астролози, Точката на щастието. В модерната хорарна астрология няма единно мнение относно употребата на този жребий – нужен ли е, важен ли е и доколко. Някои астролози го използват, други не – въпрос на предпочитания и начин на работа.

Ето какво казва Абу Машар относно неговото използване в катархен астрологията (под катархен се разбира ”начало”, т.е. елекция, инцепция, хорарен въпрос). Тук отчетливо се вижда, че в античността този жребий е бил задължителен елемент на анализа, включително и при хорарни казуси.

”При всяко начало (katarhe) се взема жребият Фортуна, а след това се изучава мястото в хороскопа, където попада този жребий. Ако жребият е в знака на Асцендента, той ще сочи за въпрос, свързан със самата личност и нейните стремежи.”

И така, в зависимост от позицията на жребия в някой от домовете, се определя с какво е свързан въпросът или ситуацията, като се използват естествените сигнификации и аналогии на домовете в хороскопа. Допълнителна информация дава и управителят на жребия – как е поставен в картата, както и спрямо самия жребий.