Казими или за планета в сърцето на Слънцето, термин, използван от елинистичните автори, се считало според тях планета, която е на 1 градус разстояние от Слънцето. Философската обосновка, която дават античните автори, такива като Реторий (елинистичен астролог от 7 век), е свързана с това, че по този начин планетата е заедно с краля – Слънцето и тя взема от същността на Слънцето, което я подсилва още повече. Реторий казва, че това го е нямало при по-ранни автори (вероятно има предвид вавилонска и египетска астрология или по-ранна елинистична), но тъй като той и други астролози в практиката си са видели, че има такъв ефект, той споменава за него. По-късните автори от арабско-персийската епоха и тези след тях наричат това явление казими (cazimi от латински) и казват, че планетата трябва да е на разстояние в рамките на 16′ (по-малко от градус). Защо точно 16′ орбис? Според Абу Машар (арабски астролог от 9 век) това се дължи на факта, че представлява половината от астрономическото измерване на видимия диск на Слънцето (32′), така че планета, разположена в това пространство в „сърцето“ на Слънцето, прави истински астрономически съюз със Слънцето по небесна дължина. Ибн Езра дава метафора, че това е „като човек, който седи с краля на един стол“. По-късно италианският астролог и астроном Гуидо Бонати (13 век) прави уточнението, че за да е в сърцето на Слънцето една планета, тя трябва да прави съвпад в рамките на 16′ както по ширина, така и по дължина (за да се разбере това, се използват астрономически програми). Тоест казано по-друг начин, казими или планета в сърцето на Слънцето се превръща в рядко астрономическо и астрологично явление. Към този момент нашата практика потвърждава именно това, че казими е рядко явление, но случи ли се, има благотворно влияние върху родения относно сферите, за които отговаря конкретната планета казими в хороскопа.