Продължаваме нашата поредица от статии,
посветени на древната месопотамска (вавилонска) астрология, благодарение на
които всеки желаещ може да се запознае с божествения пантеон на древните вавилонци
и неговите астрологични съответствия.
Ще поговорим за Юпитер Мардук, който още от античността се счита за благотворна планета,
наричат го ”голямото щастие”. В древната ведическа астрология той е известен
като Гуру и Брихаспати – Учител на Девите (боговете). Ако го разгледаме от
астрономическа гледна точка, неговата роля също е не по-малко важна – той ни
пази от нахлуване на по-големи астероиди и други потенциално опасни обекти от
Космоса.
В древните клинописни записи Енума Ану Енлил (ЕАЕ)
плочки № 64 и 65 съдържат небесни знамения, свързани с Юпитер. В месопотамския
епос Юпитер е познат като звездата на Юпитер Мардук. В химна на Ашурбанипал,
написан в стила на акростих, има много косвени препратки към небесния божествен
аспект на Юпитер: ”твоето бляскаво име е sag.me.gar – първият сред първите, най-висшият бог… който по време на
изгрева си ни дава знак.” Тази асоциация се съдържа в едно от имената на Юпитер
– mul.ud.al.tar и акадското dâpinu – ”героичният”. Обичайно са го наричали sag.me.gar – ”носител на знаци за обитаемия свят”, но тази планета е имала и
други имена, които са служили за всеки отделен случай: šul.pa.é.a – ”господарят на сияйния изгрев”, това име се е използвало за
хелиакалната поява на Юпитер на изток, sag.me.gar означава ”източен хоризонт”; néberu (”пресичам”), когато той е
заставал в средата на небето, тоест кулминира пресичайки меридиана; ud.al.tar – на западния хоризонт. Юпитер е бялата планета, едно от имената
му е mul.babbar – ”бялата звезда”. Така например, когато в някои древни омени се
казва, че Луната има бяло хало, това означава, че Юпитер се намира близо до
нея. Тук се прави паралел между Юпитер и Луната, какъвто съществува между
Слънцето и Сатурн (вижте предишната ни статия за Сатурн – Шамаш и Нинурта).
Така например в някои омени първата поява на Юпитер (хелиакален изгрев) се
разглежда аналогично на първата поява на лунния сърп след новолуние и това е
бележило края на постите. Ако Юпитер е бил видим по време на лунно затъмнение,
това се е разглеждало като отмяна на негативно знамение. Но от друга страна
Юпитер, разположен заедно с Луната, в повечето случаи се е считал за лош омен
(възможно е да са имали предвид окултация на Юпитер – негово покриване от
лунния диск).
Заедно с Шамаш Юпитер се е разглеждал като
”господарят на тайните на Акад”. В този смисъл високият магнитуд (яркост) на
Юпитер е бил благоприятно знамение за царя и държавата, по този начин гневните
богове са ставали милостиви към Акад. Юпитер е бил предвестник на изобилие и
мир, освен неговите тесни сближавания с Луната (с изключение на затъмнения),
когато той е вещаел смърт на царя и размирици в страната, освен ако не се е
асоциирал с mul.lugal – кралската звезда Регул, което е било обещание за дълъг живот на
царя. В древните записи се споменава за неблагоприятно знамение, ако
невидимостта на Юпитер продължи повече от обичайния ѝ срок, който средно
продължава от 26,5 до 35,5 дни, тоест ако първата му поява закъснее с 5 дни (ако
не се покаже на 35ия ден).
Освен съвпадите му с Луната са се разглеждали
и други знамения. С особена сила това е важало за първата му поява (хелиакален
изгрев): тълкуването се е правило според небесния сектор (група съзвездия),
където се е наблюдавала първата му поява след период на невидимост. Друг омен
са били съвпадите на Юпитер с Марс, които понастоящем са познати като ”Малка
мутация” в мунданната астрология. Интересно е да се отбележи, че значението на
този цикъл, описано при средновековния астролог Машала, не се различава много
от неговата интерпретация в античната вавилонска астрология.
Тази статия има за цел уводно запознаване на
аудиторията с някои от основополагащите принципи, свързани с планетарния
символизъм в астрологията на древна Месопотамия.