Продължаваме нашата поредица от статии, посветени на древната месопотамска (вавилонска) астрология, благодарение на които всеки желаещ може да се запознае с божествения пантеон на древните вавилонци и неговите астрологични съответствия.

Ще поговорим за Юпитер Мардук, който още от античността се счита за благотворна планета, наричат го ”голямото щастие”. В древната ведическа астрология той е известен като Гуру и Брихаспати – Учител на Девите (боговете). Ако го разгледаме от астрономическа гледна точка, неговата роля също е не по-малко важна – той ни пази от нахлуване на по-големи астероиди и други потенциално опасни обекти от Космоса.

В древните клинописни записи Енума Ану Енлил (ЕАЕ) плочки № 64 и 65 съдържат небесни знамения, свързани с Юпитер. В месопотамския епос Юпитер е познат като звездата на Юпитер Мардук. В химна на Ашурбанипал, написан в стила на акростих, има много косвени препратки към небесния божествен аспект на Юпитер: ”твоето бляскаво име е sag.me.gar – първият сред първите, най-висшият бог… който по време на изгрева си ни дава знак.” Тази асоциация се съдържа в едно от имената на Юпитер – mul.ud.al.tar и акадското dâpinu – ”героичният”.  Обичайно са го наричали sag.me.gar – ”носител на знаци за обитаемия свят”, но тази планета е имала и други имена, които са служили за всеки отделен случай: šul.pa.é.a – ”господарят на сияйния изгрев”, това име се е използвало за хелиакалната поява на Юпитер на изток, sag.me.gar означава ”източен хоризонт”; néberu (”пресичам”), когато той е заставал в средата на небето, тоест кулминира пресичайки меридиана; ud.al.tar – на западния хоризонт. Юпитер е бялата планета, едно от имената му е mul.babbar – ”бялата звезда”. Така например, когато в някои древни омени се казва, че Луната има бяло хало, това означава, че Юпитер се намира близо до нея. Тук се прави паралел между Юпитер и Луната, какъвто съществува между Слънцето и Сатурн (вижте предишната ни статия за Сатурн – Шамаш и Нинурта). Така например в някои омени първата поява на Юпитер (хелиакален изгрев) се разглежда аналогично на първата поява на лунния сърп след новолуние и това е бележило края на постите. Ако Юпитер е бил видим по време на лунно затъмнение, това се е разглеждало като отмяна на негативно знамение. Но от друга страна Юпитер, разположен заедно с Луната, в повечето случаи се е считал за лош омен (възможно е да са имали предвид окултация на Юпитер – негово покриване от лунния диск).

Заедно с Шамаш Юпитер се е разглеждал като ”господарят на тайните на Акад”. В този смисъл високият магнитуд (яркост) на Юпитер е бил благоприятно знамение за царя и държавата, по този начин гневните богове са ставали милостиви към Акад. Юпитер е бил предвестник на изобилие и мир, освен неговите тесни сближавания с Луната (с изключение на затъмнения), когато той е вещаел смърт на царя и размирици в страната, освен ако не се е асоциирал с mul.lugal – кралската звезда Регул, което е било обещание за дълъг живот на царя. В древните записи се споменава за неблагоприятно знамение, ако невидимостта на Юпитер продължи повече от обичайния ѝ срок, който средно продължава от 26,5 до 35,5 дни, тоест ако първата му поява закъснее с 5 дни (ако не се покаже на 35ия ден).

Освен съвпадите му с Луната са се разглеждали и други знамения. С особена сила това е важало за първата му поява (хелиакален изгрев): тълкуването се е правило според небесния сектор (група съзвездия), където се е наблюдавала първата му поява след период на невидимост. Друг омен са били съвпадите на Юпитер с Марс, които понастоящем са познати като ”Малка мутация” в мунданната астрология. Интересно е да се отбележи, че значението на този цикъл, описано при средновековния астролог Машала, не се различава много от неговата интерпретация в античната вавилонска астрология.

Тази статия има за цел уводно запознаване на аудиторията с някои от основополагащите принципи, свързани с планетарния символизъм в астрологията на древна Месопотамия.